Местните финанси на общините в Област Пловдив за 2019г.

Инвестиционната активност

Това са средствата, които са инвестирани в инфраструктурата от общината. Или най-общо казано, колко от платените данъци и такси ще се върнат обратно към данъкоплатците под формата на подобрена обкръжаваща среда. Те се сформират от заделени от общината собствени средства и получените от държавата пари за инвестиции.  В началото на всяка година с приемането на бюджета се определя списък с обекти, които са капиталовата програма на общината. През 2019 г. извършените от общините в Област Пловдив капиталови разходи са 76,6 млн.лв., което представлява средно 13% от общите разходи на местните власти. Наблюдават се обаче  значителни различия в средствата за капиталова програма в общините в Област Пловдив. През 2019 г. в Община Карлово са отделени едва 3,36% от бюджета за инвестиции, а в Община Лъки почти 37%. При десет от общините тези средства са под 10% и едва три общини са инвестирали повече от 25% от бюджета си в инфраструктура. Международните стандарти в публичните финанси предвиждат ежегодно поне 25% от общия бюджет да се отделя за капиталовата програма.

Капиталови разходи на човек от населението

Данъкоплатците реагират с най-голям интерес към капиталовите разходи на своята Община. Това са инвестираните средства от данъците обратно към населените места в подобряване на инфраструктурата- улици и тротоари, канализация, ремонт на сгради и т.н. Развитието на Общините до голяма степен обуславя растежа на региона, а за да се направи сравнение се използва показател „на жител“. Разбира се това зависи и от дял на капиталовите разходи в Бюджета на съответната община. Разликата в капиталовите разходи на човек от населението в различните общини е твърде голяма. Ето защо икономическия растеж и жизнения стандарт в Област Пловдив е много различен в различните населени места. Необходими са общовалидни правила за извършване на капиталовите разходи, за да се постигне растеж и икономическо развитие на региона .И все пак, този показател е формален и сравнителен, не бива да се правят категорични изводи и заключения, защото общините в Област Пловдив са доста различни. Основно разликите са в гъстотата на населението, състоянието на инфраструктурата и размера на местните данъци и такси, които сформират собствените приходи. А това пряко се отразява върху отделяните средства за капиталови разходи. Средната стойност за Област Пловдив е почти 150лв. капиталови разходи на човек от населението. Сумата средно за страната е 149лв., което означава, че капиталовите разходи на човек от населението в Област Пловдив е като средната за страната. Община Лъки е на първо място с 803лв., а Община Карлово на последно с 27лв. капиталови разходи на жител. Една от причините за тези големи различия е ефекта от привлечените средства от еврофондовете. Някои от общините са доста активни и насочват приоритетните си проекти за финансиране със средства от ЕС. Това означава, че отпада нуждата разходът да се покрива със собствени средства. Но в много от случаите става въпрос и за недостиг на собствени средства; недостатъчна държавна субсидия за капиталови разходи, а често причина е финансирането на проекти на общини с решение на МС, извън гласуваните в държавния бюджет средства за съответната община.  За всички общини в Област Пловдив(както и за повечето в страната) отчетливо се вижда недостатъчната сума за капиталови разходи, отделяна в местните бюджети. И това до голяма степен е свързано с постоянно нарастващите суми за други разходи – за заплати, обслужване на заеми, ток, горива и вода, текущи ремонти, външни услуги и др. Необходимо е въвеждането на национални стандарти за структурата на общинските бюджети, като едновременно с това се повиши финансовата им децентрализация. Някои от функциите на местната власт могат да бъдат изведени на регионално ниво (Областна администрация), което да освободи финансов ресурс в общините. В международните стандарти на публичните финанси е прието 25% от бюджета да се отделят за инвестиции.

Държавна субсидия за капиталови разходи

Ежегодно, с приемането на държавния бюджет, народното събрание одобрява и целевата субсидия за капиталови разходи за всяка една от общините. Общата сума на тази субсидия за общините в Област Пловдив е 9,174млн.лв. Това са инвестираните средства от страна на държавата обратно към населените места в подобряване на инфраструктурата- улици и тротоари, канализация, ремонт на сгради и т.н. Развитието на Общините до голяма степен зависи от състоянието на инфраструктурата на нейната територия. За това всяка община и данъкоплатците в нея разчитат на „помощ“ от държавата , за да поддържат нормална инфраструктура. Когато се говори за субсидии от държавата към общините може да се спомене и дългогодишната тема за децентрализирането на общините и постигане на по-висока финансова самостоятелност. Това може да се постигне като се отделят част от данъците към републиканския бюджет, платени от гражданите и бизнеса на съответната община. Тези средства са определени като сбор от различни показатели с определена тежест- население, брой населени места в общината, територия и др. Като основен натурален показател е населението и то това с постоянен адрес. От МФ използват числото 8 348 068 жители с постоянен адрес в България. Ясно е, че реално населението на страната е много по-малко, а при справка в ГРАО се вижда ,че постоянно живеещите по градове и села са 7 594 367 души. Така, че във формулите за финансиране на общините има едни 800 хиляди души, за които се превеждат субсидии, а те реално живеят извън територията на страната. Още по-несправедливо става, когато се види нарастващото население с настоящ адрес в някои от населените места (села) в областта. И става ясно, че всъщност бюджетите на градските общини са облагодетелствани. Много странен е факта, че в тази формула за определяне на държавните плащания към общините, изобщо не се отчитат привлечените инвестиции на техните територии, колко привлекателна е станала общината за развитие на бизнес и за живеене. Всъщност всеки данъкоплатец желае да има нормална улица с тротоари, нормално водоподаване, ремонтирана градина за детето си, канализация и приятна обкръжаваща среда в населеното си място. А това се постига чрез капиталовите разходи от страна на Общината. Разликата в държавната субсидия за капиталови разходи на човек от населението в различните общини от Област Пловдив е твърде голяма. Което навежда на мисълта, че или спомената формула за определяне на субсидията не се спазва или общините не са успели да реализират проектите си

Задлъжнялост на общините

Общинският дълг и общинските гаранции на общините в Област Пловдив в края на 2019 г. възлизат на 78,5 млн. лв. Голяма част от общинския дълг е предназначена за финансиране на инвестиционни проекти. За някои от общините това е единствена възможност за реализиране на големи инфраструктурни проекти, позволяващи от своя страна генерирането на бъдещи местни приходи. Дългът на община Пловдив формира 43 % от общия размер на общинския дълг в Област Пловдив, което е нормално, тъй като 52% от населението на областта живее в гр.Пловдив. Пет от общините в област Пловдив нямат дълг към края на 2019г. В останалите 13 общини се пада между 2лв. и 247лв. дълг на човек от населението. Министерство на финансите публикува данни за дълга на общините, регламентиран в чл.3 от Закона за общинския дълг, като данните са от Централния регистър на общинския дълг. Информацията в регистъра се вписва от оторизирани общински лица по ред и в срок, определени от министъра на финансите – при настъпване на дадено обстоятелство по дълга или най-късно до 10 число след изтичане на отчетния месец.  Община е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация. Общината е бюджетна организация, а кметът е първостепенен разпоредител с бюджет съгласно Закона за публичните финанси. Размера на възможния дълг, който общините могат да поемат е строго фиксиран в Закона за общинския дълг и това стриктно се следи от Министерство на Финансите.

Разходи за заплати и осигуровки

Общините в Област Пловдив разходват по-голямата част от публичния ресурс за заплати и осигуровки. Процента е средно 58%, като в община Кричим е 71%, а в община Марица 38%. Така стоят нещата и в цялата страна – средно 52% от средствата са за заплати и осигуровки на персонала. Общо 585 млн.лв е сумата за заплати и осигуровки в общините в Област Пловдив за 2019г. Средно за областта през 2019г. се пада по 490лв. разходи за заплати на жител. Само Раковски, Лъки и Марица харчат по-малко от 50% от бюджета си за заплати и осигуровки.

Население на един общински служител

Публични регистри на Министерство на финансите показват населението на един общински служител за 2019 г. Това описва ролята на общинската администрация в местната икономика, както и приблизително за колко души „отговаря“ един общински служител. На всеки 253 жителя на област Пловдив се пада по един общински служител, при средно за страната 285 души. Трябва да се има предвид, че общинската администрация не може да бъде свита под определен  минимум, който ѝ позволява да изпълнява основните си функции, вменени й от различни закони и нормативни документи. За община Пловдив на всеки 492 жители се пада по едни общински служител, до като в община Лъки са едва 105 души от населението. Този показател навежда на мисълта, че има нужда от актуализация на общинските функции и извеждането на някои от тях в други институции.  Намаляването на броя на общините (окрупняване), не е добро решение, защото ще се наруши финансовата децентрализация. Прогресиращата местна икономика трябва пряко да се усеща от жителите и данъкоплатците на съответната община.

Финансова самостоятелност

Въпреки тридесет годишния разговор за децентрализация на местната власт, българските общини все още са силно зависими от държавния бюджет. Субсидиите, които получават ежегодно за покриване на различни функции, в пъти надвишават собствените приходи на общините. Тази тенденция се задълбочава и с постоянно вменяваните нови задължения на общините, които много често са свързани и с допълнителни разходи. Въпреки това средните нива на финансова самостоятелност на общините в Област Пловдив са над тези за общините в страната. През 2019г. средно 28% са собствените приходи в общините в обл.Пловдив , при 24% средно за страната. Финансовата самостоятелност на Общините Родопи, Пловдив, Куклен и Хисаря през 2019г. може да се оцени като доста добра, с високи нива на собствени приходи. Индикатора е над средноевропейските нива от 35%. Тук трябва да се има предвид, че процеса на децентрализация на местните органи в Европа започна през 1985г., а в България едва през 2006г. с приемането на Стратегия за децентрализация, която се изпълнява с много бавни темпове. С най-ниски нива на собствени приходи на общините в Област Пловдив са общините: Брезово-20%,Перущица-19% и Лъки -16%.

Както се спомена по-горе държавни субсидии се налагат  поради недостатъчността на собствените приходи, събирани от общините и с оглед осигуряване на правото, обществото да получава равен достъп до определени блага с национална значимост. Закона за публичните финанси регламентира бюджетните взаимоотношения на общинския бюджет с централния бюджет. Това са  трансфери за делегираните от държавата дейности; за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища; целева субсидия за капиталови разходи и други целеви разходи. Собствените приходи в общините се събират от местни данъци и такси; услуги и права, предоставяни от общината; разпореждане с общинска собственост; глоби и имуществени санкции; лихви и неустойки; други постъпления; помощи и дарения.

Проекта се осъществява съвместно със СНЦ ФОРУМ АКТИВНИ ГРАЖДАНИ И ДЕМОКРАТИЧНО ОБЩЕСТВО 

За да направите дарение в полза на проекта се свържете с нас на e-mail:  fagdo@abv.bg  или използвайте формата за обратна връзка